Край или ново начало?
Животът се живее вяло.
Грешки, тревоги, страх...
Надежда или пореден крах?

Разочарование,съмнения, преумора?
Любови,раздели и объркани хора.
Чувства,емоции ,светове...
Диви зверове,или Богове?

Възприятие и различни гледни точки ?
Недоразумения ,компромиси и отсрочки.
Оправдания,извинения,саможертви...
Чиста съвест или фалшиви аргументи?

Принципи,чест и достойнство?
Възпитание,отношение и геройство.
Търпение,смирение ,поука...
Сапунка или цяла наука?

Аз съм една обикновена жена.
Имам си всичко.
Имам си къща.И стара кола.
Имам си мъж. И големи деца.
Имам си работа.Получавам заплата.
Много е ниска.И все не ми стига.
Честичко плача.Без да съм лигла.
Имам си радости.И безброй тревоги.
Много направих.И още мога.
Малко съм луда.Но всички така са.
Много прощавам.Малко забравям.
Не искам да губя.Но ми се случва.
Самочувствие имам.Комплекси също.
Понякога лъжа.Но ми се връща.
Не съм красива. Но се харесвам.
Много съм щедра. Предавам се лесно.
Усмихвам се ведро.Малко съм грешна.
Обичам силно.Не мога да мразя.
Имам си минало.С прекрасни спомени.
Свято ги пазя.Без да ги гоня.
Аз съм една обикновена жена.
Всичко си имам.Чувствам се жива.
И съм щастлива!

Косите си отрязах.
Преди за теб ги пазех.
Но ти си замина.
Защо да съм красива?
И как да съм щастлива?
Дума не каза.
Просто замина.

Ужасно боли ме.
Не виждам път от мъгли.
И колко много боли,
и как не спря да вали.
Това единствено го зная само аз.
Само в мен единствено вали.

Слушай ме любов ,всичко ми
вземи.
Но аз проклинам него цял живот
мен да вижда,във всяка друга
мен да търси.

Слушай ме любов,
тръгвай с него.
От мен далече стой.
Стига ми любов,всичко
давам да не идваш вече ти.

Фалшивата усмивка и денем,и нощем ще нося.
Силно ще се смея,за да мислиш че щастлива съм и за да не идваш повече ти.

Питаш ме как съм?
Няма да кажа.
Аз винаги чувствата дълбоко
в себе си тая.

Не мисля и да казвам.
Едва ли някой ще ме разбере.
Да казвам добре съм,е присъщо
за мене.
А това,което изпитвам
ще остане в моето сърце.

Осъмвам в новия ден.
Без теб,ми е сиво и празно.
Тъгата отвлича ме в плен.
Опитвам да бягам, напразно.

Очите блуждаят,скърбят.
Жадуват за миг да те зърнат.
Ръцете ми празни болят.
Теб те няма.Кой да прегърнат?

Човекът е свещ,
не се знае кога ще изгасне.
Твоята любов, утре може да е
ненужна.
Твоето извинение,утре може
да е излишно.
Твоето завръщане,утре може
да енечакано.
Твоето писмо,утре може да
не бъде прочетено.
Твоята нежност,утре може да не е
необходима.
Твоята прегръдка, утре може да не срещне друга прегръдка.
Не чакайте за важните неща.
Утре може да бъде много,много късно.

Питаш ме как съм след тебе..
Боли ли ме?Мисля ли?Плача ли?
Още ли те нося по мене?
Спомените отиват ли си?Кога?

Белезите останали тежки и
болката от допуснатите грешки.
А чувствата не се измиват с вода.

След тебе,боли ме все още.
И още те чакам на прага.
Плача,по тъмно.
И нощем празна отляво си лягам.

Тишината остана след тебе,
да ми напомня колко съм сама.
Като пустиня, без въздух в мен е.
Не ме питай повече как съм...

Някой те погубва и умираш....
Друг те иска жив....
Един те разплаква и боли....
Друг те усмихва през сълзи....
Някой ти краде звездите....
Друг ти подарява луната....
Някой ти взима усмивката....
Друг ти дава...Обичта...
Някой те от света....
Друг ти рисува любовта....
Но вие обичайте!!!

Върнах се на старото си място.
Там където израснала съм аз.
Но сърцето ме боли,защото няма ги вече нито майка,нито татко.
Те отдавна вечният си път поеха,
а мен оставиха да се рея из света.
Сега и рамо нямам,на което да поплача.
Чуствам се толкова сама.

Щастието не е в парите.
То е в малките неща.
В това което ни заобикаля.
Но ние сме твърде заети,за да видим малките неща.

Много хора задават си въпроса:
Защо не съм щастлив?
А аз ще им кажа:
Огледайте се около вас,вижте това което ви заобикаля,
вижте малките неща и ще бъдете щастливи.

Щастието е навсякъде около нас!

Живота мой е пълна катастрофа.
С каквото и да се захвана не върви.
Падам,ставам и така продължавам.
И често аз въпрос на себе си задавам:
Кога и на мен ще провърви?

Като поточе в теб помоли
и нашепва ти безброй мечти.
Като поточе малко,буйно,
през душата ти минава бурно.

Като поточе тя тече
и влива се в твоето сърце.
Като поточе помоли
и мелодия събужда.

И тихичко нашепва ти:
а аз съм любовта.

Любовта е полуда,нежност,сълзи и плач.
Тя е възбуда,трепет и сладък грях.Като реката бързо идва и стига сърцето ти.
Любовта е да помогнеш,да дадеш.
Любовта е надежда,утеха и мечта.
Тя раздава усмивки,щастие и сила.
Любовта в живота винаги печели,
няма ли я няма живот.

Жената любима и майка

Майка на детето.
Любима на някой.
Това е жената.
До мъжа стои и го подкрепя.
Обича,страда,и пада,
но пак се изправя.
Обгражда с любов и дете,и любим.
От любимия иска едно да я ухажва, целува и обича.
От детето нищо не иска,защото за него живее.
За нея щастието е детето.
Да това е жената-любима и майка.